ИК Хермес с бестселър за Джейн Остин
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ОБЩЕСТВОТО ДЖЕЙН ОСТИН
от
Натали Дженър
размер: 328 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2215–4
превод: Мария Демирева
М еждународен бестселър , преведен на 18 езика.
Очаквайте на 6 декември!
За книгата
Осем души се събират, с цел да опазят наследството на обичаната си авторка. Но дали нейните думи ще се окажат тяхното избавление?
Джейн Остин прекарва последните осем години от живота си в къщата на брат си в британското провинциално градче Чотън. Сто и петдесет години по-късно, малко след края на Втората международна война, една необикновена група се събира тъкмо там, с цел да опази наследството на обичаната си писателка. В имението има над две хиляди скъпи книги и фамилни реликви, които ще бъдат окончателно изгубени със гибелта на последния правоприемник.
Осмината души, които основават Обществото „ Джейн Остин “, са радикално разнообразни, само че обединени от любовта си към творчеството на авторката. Сред тях са фермер, млада вдовица, блестяща холивудска звезда и многоуважаваният локален доктор. Всеки от тях води безмълвна битка с контузиите от войната и личните си житейски драми. Младата прислужница в имението намира писмо на Джейн до сестра й Касандра, в което е споделила най-съкровените си мисли. Сензационно писмо, за чието битие светът даже не подозира и което може да промени хода на събитията.
Членовете на Обществото се сближават, пораждат се нови другарства и болката от предишното стартира да отшумява. Те са подготвени на всичко, с цел да опазят наследството на Остин непокътнато, само че дали нейните думи няма да се окажат тяхното избавление?
„ Обществото Джейн Остин “ е разказ за житейските нещастия и триумфи, огромни и дребни, както и за чисто човешкото във всеки един от нас. Дебютът на канадската авторка Натали Дженър се трансформира в интернационален бестселър и е преведен на 18 езика.
Интервю с авторката
Натали Дженър е родена в Англия, само че израства в Канада, където живее и до през днешния ден със брачна половинка си и към този момент порасналото им дете. Завършва право, дълги години работи като корпоративен юрист в Торонто, само че по-късно взема решение да сбъдне детската си фантазия и да написа. Постига пробив с романа „ Обществото Джейн Остин “, който се появява на пазара през 2020 година и се трансформира в бестселър, преведен на 18 езика.
Разкажи ни повече за себе си .
За да се опиша, ще употребявам думата „ някогашен “ доста пъти: аз съм някогашен корпоративен юрист, някогашен кариерен съветник и някогашен притежател на книжарница. Иначе съм щастливо омъжена, с едно към този момент пораснало дете и две кучета. Дебютирах като създател на 52 години, което единствено потвърждава, че в никакъв случай не е късно да сбъднеш фантазиите си! Живея в малко градче наоколо до Торонто, на брега на езерото Онтарио, където обичам да карам каяк.
Разкажи ни за дебютния си разказ „ Обществото Джейн Остин “, от кое място почерпи ентусиазъм за написването му?
Към края на Втората международна война осмина радикално разнообразни души се събират, с цел да опазят дома на Джейн Остин и наследството й. Дълги години се надявах мой ръкопис да бъде публикуван, само че след пет несполучливи опита се отхвърлих и се посветих на другата си фантазия – да имам лична книжарница. Преди три години диагностицираха брачна половинка ми с нелечима белодробна болест, което ме накара да препрочета романите на Джейн Остин, тъй като в тях постоянно намирам разтуха. След като ги изчетох, изгледах и всички екранизации по тях, с което, без да съзнавам, направих самобитно изследване за романа. В това време здравословното положение на брачна половинка ми се стабилизира и усетих проблясъци на вяра и креативност. Интересно ми беше по какъв начин хората не престават напред след претърпяна контузия, както на мен ми се наложи, и един ден просто уведомих фамилията си: „ Ще напиша история за разнородна група, която се събира, с цел да запази наследството на обичаната си писателка “.
Ако може да четеш единствено една от книгите на Джейн Остин до края на живота си, коя би била тя?
Честно казано, любимците ми се менят с времето, само че тъкмо в този момент това е „ Ема “. Мнозина го смятат за първия съвременен детективски разказ, човек може да го препрочита стотици пъти и към момента да не е разкрил всичките му секрети.
А коя от книгите на Джейн Остин би предложила на читателите, които за първи път ще се допрян до творчеството й?
Без съмнение, „ Гордост и предубеждения “, тъй като е най-забавната и с най-страхотната героиня на всички времена – Елизабет Бенет. В любовната история с мистър Дарси Джейн Остин основава прототипа за всички бъдещи любовни връзки от вида „ ненавиждам те – обичам те “. Но това също по този начин е книга за другите потребности на другите хора, написана със състрадание и схващане. Не е за подценяване и мястото, което парите заемат в творчеството й. Наличието или надлежно неналичието на пари се отразява на всеки избор, който вършим, без значение дали го осъзнаваме. Това е тематика, която визира хората по целия свят.
Има ли обстоятелства от живота на Джейн Остин, които са те въодушевили в най-голяма степен?
Да, останах мощно впечатлена от това какъв брой отдадена е била на писането във време, в което авторките са били издавани анонимно. Също по този начин и от обстоятелството, че е общувала непосредствено с издателите (повечето от които до този миг не са издавали книга, написана от жена!), обичала е да получава противоположна връзка от фамилията си и не е серпантина да написа, даже когато е прекосявала през сложни интервали поради влошеното си здравословно положение, финансова неустановеност и болежка.
Защо съгласно теб книгите на Джейн Остин влияят толкоз мощно на читателите и до през днешния ден?
Джейн Остин основава самодостатъчен свят, който ни е по едно и също време толкоз непознат и извънредно непосредствен. Тя обрисува героите си по брилянтен метод и в тях откриваме всяка човешка странност и уязвимост, присъща и на нас. Следователно, пристъпвайки в нейния свят, можем да разберем по-добре самите себе си и другите, а също по този начин и човешката орис. Именно това прави написаното от нея постоянно настоящо. Също по този начин считам, че нещата, поради които постоянно е подложена на критика – като неналичието на исторически подтекст, елементи при физическите описания и вездесъщия глас на разказвача, в действителност способстват за непреходността на творчеството й.
Какво обръщение се надяваш да остане с читателите?
То е доста просто и в огромна степен се съдържа в края на книгата: от време на време човек има възприятието, че всичко значимо му е било отнето или окончателно изгубено и че единственото, което остава, е вярата. Но от време на време – и аз съм живото доказателство за това – вярата е задоволителна. Най-важното е да не се предаваш и да положиш даже и минимално изпитание да продължиш напред – без значение дали чрез ново прекарване или среща с чужд, или даже нещо толкоз дребно като това да пробваш нов род книга или да се присъединиш към читателски клуб. Всяко деяние има значение и може да промени живота ти.
Всеки от осмината персонажи, които се събират, с цел да опазят наследството на обичаната си авторка, има своята житейска драма. Кой е твоят любимец?
Обичам ги и осмината, само че си припомням, че до момента в който пишех, си падах по доктор Грей. Но фаворитка несъмнено ми е шестнайсетгодишната Еви, която толкоз ми припомня за тийнейджърското ми Аз.
И най-после, кой е обичаният ти откъс от Джейн Остин?
„ Познавайте личното си благополучие. Не искайте друго, с изключение на самообладание – или пък му дайте по-вълнуващо име: наречете го вяра. “ Това е откъс от „ Разум и усеща “. С напредването на годините от ден на ден съзнавам какъв брой е значимо да не губиш вяра. Осъзнаването и постигането на личното благополучие – не това, което родителите, приятелите или обществото се пробват да ни наложат – е основна част от прекарванията на героините на Остин и е общовалидно за всички нас.
ОТКЪС
Доктор Грей стоеше самичък на бюрото в малкия кабинет до по-големия салон, където преглеждаше пациентите си. Взираше се тъжно в рентгеновата фотография пред себе си. Двата крайници на Чарлз Стоун бяха толкоз натрошени, че нямаше никакви очаквания с времето да възстановят функционалностите си.
Вдигна фотографията към златистата октомврийска светлина, която нахлуваше в стаята от прозореца, присви очи и я прегледа още веднъж, въпреки че нямаше какво повече да види – нищо, което можеше да направи новината по-лесна за поднасяне.
Доктор Грей бе израснал в Чотън, по време на Първата международна война бе отпътувал за Лондон, с цел да учи в здравното учебно заведение, а през 1930 година се беше върнал, с цел да поеме практиката на лекар Симпсън. През последните тринайсет години той беше посрещнал много хора на този свят и беше изпратил мнозина в отвъдния. Знаеше историята на всяко семейство и тяхната орис – кои страдаха от астма и при кои психическите проблеми се показваха през потомство. Знаеше кои пациенти можеха да понесат студената и горчива истина и за кои бе по-добре да не знаят нищо. За Чарли Стоун бе по-добре да не знае истината, най-малко за момента. Това би го тласнало в бездната на отчаянието преди неумолимият ход на времето и бедността да вземат превес над гордостта му.
Доктор Грей постави пръсти на слепоочията си и натисна мощно. Пред него стояха няколко флакона с медикаменти. Вгледа се разсеяно в един от тях, по-късно се надигна уверено от дървения въртящ се стол. Минаваше пладне и по това време неговата здравна сестра и икономка нормално му сервираше чай. Но той имаше потребност от малко пресен въздух, трябваше да проясни мислите си и да се избави от грижите, които се стоварваха върху него всеки ден. Той беше освен доктор на всички в градчето, само че и техен поддръжник, бащинската фигура и положителният дух, който познаваше предишното и бъдещето по-добре от всеки различен.
Доктор Грей излезе на открито през зелената врата на потъналата в рози къща, която постоянно бе отворена за пациенти и водеше напряко на улицата. Както всички тогавашни работен къщи, и неговата се намираше толкоз покрай основния път, че на процедура, на половина се намираше на него. Медицинската сестра Хариет Пекам дърпаше дантелените завеси на еркерния прозорец, до момента в който докторът преглеждаше пациенти, само че любопитните очи на локалните успяваха да надзърнат през транспарантния плат и тънкия процеп сред двете пердета.
Той пое по пътя и видя такси от Алтън да стопира навръх кръстовището, където Уинчестър Роуд се разделяше надве и където неотдавна пресушиха остарялото езерце. В него в миналото живееха три патици, които към момента обикаляха на вятъра улиците в търсене на своя загубен парадайс. Доктор Грей видя три дами на междинна възраст да слизат измежду куп шапки и чанти от таксито тъкмо пред остарялата къща на Джейн Остин.
Въпреки войната, която се беше разпростряла от двете страни на Атлантика, дамите на избрана възраст продължаваха да пътуват до Чотън, с цел да видят дома на Остин. Доктор Грей постоянно се възхищаваше на силата на духа на тези дами, които изминаваха толкоз дълъг път, с цел да отдадат респект на великата писателка. Войната ги бе освободила от нещо; някакъв примитивен боязън, който светът се бе опитал да им внуши, беше съкрушен пред лицето на още по-голям зложелател. Той се питаше дали бъдещето не принадлежи на тези дами, както киното към този момент бе предсказало. Кипящи от сила, бъбрещи, пътуващи дами, водени от своята задача, сбъдващи фантазиите си, огромни и дребни. Досущ като Бети Дейвис в „ Йезавел “ и Гриър Гарсън в обичания му филм „ Случайна годишна продукция “.
Доктор Грей си позволяваше една вечер през седмицата да се отдаде на пристрастеността, която споделяше с починалата си брачна половинка: отиваше с рейс в прилежащия град Алтън, с цел да гледа новия филм. Останалото си свободно време прекарваше в опити да се разсее и да не мисли за Джени. Но когато светлините в киносалона угаснеха и двойките се прегръщаха още по-силно, той си позволяваше да си спомни своята обична брачна половинка и вечерите, които прекарваха дружно в същия киносалон. Тя постоянно искаше да гледа „ сълзливи “ филми, в които основните функции се изпълняваха от актриси като Катрин Хепбърн и Барбара Стануик. Понякога той влизаше в лек спор с нея, настоявайки да гледат уестърн или гангстерски филм, само че в последна сметка, филмите, които тя избираше, му допадаха не по-малко, в сравнение с нея. Понякога двамата преднамерено изпускаха рейса и вървяха половин час до дома на лунна светлина, говорейки за кино лентата, който преди малко бяха гледали. Нямаше самообладание да чуе мнението й.
Винаги я беше обичал най-вече поради мозъка й – и беше задоволително интелигентен, с цел да признае, че е по-умна от него. Тя беше една от дребното дами в неговия лицей и прекарваше еднообразно дълго време в библиотеката и в лабораторията. Острият й математически разум вероятно би бил същинско благосъстояние за военното дело, само че това бе едно от многото неща за нея, които в никакъв случай нямаше да узнае.
Беше умряла преди четири години след рухване по стълбището, водещо до спалнята им, като удари главата си в ръба на най-долното ходило, което той от дълго време се канеше да поправи. Вътрешният кръвоизлив беше толкоз солиден, че той не можеше да направи нищо, с цел да я избави.
Лекар, некадърен да избави личната си брачна половинка, се снабдява с печална популярност, паралелно със скръбта и самообвиненията. Никой не бе в положение да го осъди по-сурово от него самия, само че професионалната му горделивост го караше да се пита дали съселяните му не го упрекваха за случилото се.
Доктор Грей мина около трите дами, които разговаряха разгорещено пред дребната бяла врата на къщата на Остин, и докосна шапката си за привет. Той не беше от локалните поданици, които ги смятаха за злина и желаеха да се отърват от тях. Всеки човек, който превръщаше селцето им в място на поклонение, помагаше за запазването на наследството и духа на Остин, и той като неин поддръжник през целия си живот, разбираше, че жителите на селото се грижеха, въпреки и несъзнателно, за нещо доста по-голямо, в сравнение с можеха да предположат.
Тъкмо завиваше по Госпорт Роуд, остарялото шосе, което водеше към Голямата къща и имението на семейство Найт в съседство, когато видя един от членовете на учебното настоятелство да върви към него.
Двамата повдигнаха шапките си и индивидът незабавно заприказва:
– Бенджамин, веселя се, че те срещнах. Отново имаме проблем в учебното заведение.
Доктор Грей въздъхна.
– Новата учителка?
Другият мъж кимна.
– Да, младата мис Луис, както към този момент допусна. Държи момчетата на строга диета, която включва дами писателки от 18. век. Не мога да я накарам да прояви здрав разсъдък. – Той направи къса пауза, по-късно добави: – Но може би ще послуша теб.
– Защо смяташ по този начин?
– Ами най-малкото тъй като сте на близка възраст.
– Не напълно.
– Освен това ти, наподобява, разбираш добре, хм, нейните способи на преподаване.
Доктор Грей присви очи съвсем незабележимо.
– От доста години съм доктор тук, по тази причина считам, че познавам и разбирам сносно всички тук. Но това не значи безусловно, че имам някакво въздействие над хората.
– Просто пробвай, апелирам те. Бъди по този начин добър да го направиш.
Доктор Грей не вярваше, че може да убеди Аделин Луис в каквото и да било. Знаеше, че останалите членове на учебното настоятелство, част от което бе и самият той – всички до един мъже над 50-годишна възраст, – изпитваха лек боязън от младата жена, която за първи път работеше като преподавател. Аделин имаше цялостно доверие в своята образователна стратегия и се противопоставяше на всевъзможни опити да й се постанова надзор. По растеж съперничеше на мъжете в настоятелството, което не беше мъчно, тъй като единствено лекар Грей бе над метър и осемдесет. Но най-притеснително за всички бе фактът, че Аделин Луис бе привлекателна жена и при диалог с нея членовете на настоятелството забравяха какво в действителност са желали да кажат. Винаги гледаше събеседниците си в очите, не се притесняваше да съобщи мнението си, постоянно бе подготвена да влезе в спор и в последна сметка, всички те отстъпваха пред нея. Доктор Грей клатеше неблагоприятно глава всякога, щом някой от тях откриваше следващата ежемесечна среща на настоятелството с роман за следващата капитулация.
– Е – отвърна той нерешително, до момента в който се оглеждаше в близост, като че ли очакваше да види някой, който лежи ранен на улицата и се нуждае от лекарска помощ, – допускам, че бих могъл да се отбия при нея.
– Много ти благодаря – усмихна се другият мъж. – Нали не те отбивам от работата ти?
Доктор Грей поклати глава.
– Не, излязох да се поразходя и да проясня главата си.
Мъжът още веднъж наклони шапката си и изрече радостно, преди да отмине:
– Едва ли диалогът с мис Луис ще ти помогне особено…
п редставя
ОБЩЕСТВОТО ДЖЕЙН ОСТИН
от
Натали Дженър
размер: 328 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2215–4
превод: Мария Демирева
М еждународен бестселър , преведен на 18 езика.
Очаквайте на 6 декември!
За книгата
Осем души се събират, с цел да опазят наследството на обичаната си авторка. Но дали нейните думи ще се окажат тяхното избавление?
Джейн Остин прекарва последните осем години от живота си в къщата на брат си в британското провинциално градче Чотън. Сто и петдесет години по-късно, малко след края на Втората международна война, една необикновена група се събира тъкмо там, с цел да опази наследството на обичаната си писателка. В имението има над две хиляди скъпи книги и фамилни реликви, които ще бъдат окончателно изгубени със гибелта на последния правоприемник.
Осмината души, които основават Обществото „ Джейн Остин “, са радикално разнообразни, само че обединени от любовта си към творчеството на авторката. Сред тях са фермер, млада вдовица, блестяща холивудска звезда и многоуважаваният локален доктор. Всеки от тях води безмълвна битка с контузиите от войната и личните си житейски драми. Младата прислужница в имението намира писмо на Джейн до сестра й Касандра, в което е споделила най-съкровените си мисли. Сензационно писмо, за чието битие светът даже не подозира и което може да промени хода на събитията.
Членовете на Обществото се сближават, пораждат се нови другарства и болката от предишното стартира да отшумява. Те са подготвени на всичко, с цел да опазят наследството на Остин непокътнато, само че дали нейните думи няма да се окажат тяхното избавление?
„ Обществото Джейн Остин “ е разказ за житейските нещастия и триумфи, огромни и дребни, както и за чисто човешкото във всеки един от нас. Дебютът на канадската авторка Натали Дженър се трансформира в интернационален бестселър и е преведен на 18 езика.
Интервю с авторката
Натали Дженър е родена в Англия, само че израства в Канада, където живее и до през днешния ден със брачна половинка си и към този момент порасналото им дете. Завършва право, дълги години работи като корпоративен юрист в Торонто, само че по-късно взема решение да сбъдне детската си фантазия и да написа. Постига пробив с романа „ Обществото Джейн Остин “, който се появява на пазара през 2020 година и се трансформира в бестселър, преведен на 18 езика.
Разкажи ни повече за себе си .
За да се опиша, ще употребявам думата „ някогашен “ доста пъти: аз съм някогашен корпоративен юрист, някогашен кариерен съветник и някогашен притежател на книжарница. Иначе съм щастливо омъжена, с едно към този момент пораснало дете и две кучета. Дебютирах като създател на 52 години, което единствено потвърждава, че в никакъв случай не е късно да сбъднеш фантазиите си! Живея в малко градче наоколо до Торонто, на брега на езерото Онтарио, където обичам да карам каяк.
Разкажи ни за дебютния си разказ „ Обществото Джейн Остин “, от кое място почерпи ентусиазъм за написването му?
Към края на Втората международна война осмина радикално разнообразни души се събират, с цел да опазят дома на Джейн Остин и наследството й. Дълги години се надявах мой ръкопис да бъде публикуван, само че след пет несполучливи опита се отхвърлих и се посветих на другата си фантазия – да имам лична книжарница. Преди три години диагностицираха брачна половинка ми с нелечима белодробна болест, което ме накара да препрочета романите на Джейн Остин, тъй като в тях постоянно намирам разтуха. След като ги изчетох, изгледах и всички екранизации по тях, с което, без да съзнавам, направих самобитно изследване за романа. В това време здравословното положение на брачна половинка ми се стабилизира и усетих проблясъци на вяра и креативност. Интересно ми беше по какъв начин хората не престават напред след претърпяна контузия, както на мен ми се наложи, и един ден просто уведомих фамилията си: „ Ще напиша история за разнородна група, която се събира, с цел да запази наследството на обичаната си писателка “.
Ако може да четеш единствено една от книгите на Джейн Остин до края на живота си, коя би била тя?
Честно казано, любимците ми се менят с времето, само че тъкмо в този момент това е „ Ема “. Мнозина го смятат за първия съвременен детективски разказ, човек може да го препрочита стотици пъти и към момента да не е разкрил всичките му секрети.
А коя от книгите на Джейн Остин би предложила на читателите, които за първи път ще се допрян до творчеството й?
Без съмнение, „ Гордост и предубеждения “, тъй като е най-забавната и с най-страхотната героиня на всички времена – Елизабет Бенет. В любовната история с мистър Дарси Джейн Остин основава прототипа за всички бъдещи любовни връзки от вида „ ненавиждам те – обичам те “. Но това също по този начин е книга за другите потребности на другите хора, написана със състрадание и схващане. Не е за подценяване и мястото, което парите заемат в творчеството й. Наличието или надлежно неналичието на пари се отразява на всеки избор, който вършим, без значение дали го осъзнаваме. Това е тематика, която визира хората по целия свят.
Има ли обстоятелства от живота на Джейн Остин, които са те въодушевили в най-голяма степен?
Да, останах мощно впечатлена от това какъв брой отдадена е била на писането във време, в което авторките са били издавани анонимно. Също по този начин и от обстоятелството, че е общувала непосредствено с издателите (повечето от които до този миг не са издавали книга, написана от жена!), обичала е да получава противоположна връзка от фамилията си и не е серпантина да написа, даже когато е прекосявала през сложни интервали поради влошеното си здравословно положение, финансова неустановеност и болежка.
Защо съгласно теб книгите на Джейн Остин влияят толкоз мощно на читателите и до през днешния ден?
Джейн Остин основава самодостатъчен свят, който ни е по едно и също време толкоз непознат и извънредно непосредствен. Тя обрисува героите си по брилянтен метод и в тях откриваме всяка човешка странност и уязвимост, присъща и на нас. Следователно, пристъпвайки в нейния свят, можем да разберем по-добре самите себе си и другите, а също по този начин и човешката орис. Именно това прави написаното от нея постоянно настоящо. Също по този начин считам, че нещата, поради които постоянно е подложена на критика – като неналичието на исторически подтекст, елементи при физическите описания и вездесъщия глас на разказвача, в действителност способстват за непреходността на творчеството й.
Какво обръщение се надяваш да остане с читателите?
То е доста просто и в огромна степен се съдържа в края на книгата: от време на време човек има възприятието, че всичко значимо му е било отнето или окончателно изгубено и че единственото, което остава, е вярата. Но от време на време – и аз съм живото доказателство за това – вярата е задоволителна. Най-важното е да не се предаваш и да положиш даже и минимално изпитание да продължиш напред – без значение дали чрез ново прекарване или среща с чужд, или даже нещо толкоз дребно като това да пробваш нов род книга или да се присъединиш към читателски клуб. Всяко деяние има значение и може да промени живота ти.
Всеки от осмината персонажи, които се събират, с цел да опазят наследството на обичаната си авторка, има своята житейска драма. Кой е твоят любимец?
Обичам ги и осмината, само че си припомням, че до момента в който пишех, си падах по доктор Грей. Но фаворитка несъмнено ми е шестнайсетгодишната Еви, която толкоз ми припомня за тийнейджърското ми Аз.
И най-после, кой е обичаният ти откъс от Джейн Остин?
„ Познавайте личното си благополучие. Не искайте друго, с изключение на самообладание – или пък му дайте по-вълнуващо име: наречете го вяра. “ Това е откъс от „ Разум и усеща “. С напредването на годините от ден на ден съзнавам какъв брой е значимо да не губиш вяра. Осъзнаването и постигането на личното благополучие – не това, което родителите, приятелите или обществото се пробват да ни наложат – е основна част от прекарванията на героините на Остин и е общовалидно за всички нас.
ОТКЪС
Доктор Грей стоеше самичък на бюрото в малкия кабинет до по-големия салон, където преглеждаше пациентите си. Взираше се тъжно в рентгеновата фотография пред себе си. Двата крайници на Чарлз Стоун бяха толкоз натрошени, че нямаше никакви очаквания с времето да възстановят функционалностите си.
Вдигна фотографията към златистата октомврийска светлина, която нахлуваше в стаята от прозореца, присви очи и я прегледа още веднъж, въпреки че нямаше какво повече да види – нищо, което можеше да направи новината по-лесна за поднасяне.
Доктор Грей бе израснал в Чотън, по време на Първата международна война бе отпътувал за Лондон, с цел да учи в здравното учебно заведение, а през 1930 година се беше върнал, с цел да поеме практиката на лекар Симпсън. През последните тринайсет години той беше посрещнал много хора на този свят и беше изпратил мнозина в отвъдния. Знаеше историята на всяко семейство и тяхната орис – кои страдаха от астма и при кои психическите проблеми се показваха през потомство. Знаеше кои пациенти можеха да понесат студената и горчива истина и за кои бе по-добре да не знаят нищо. За Чарли Стоун бе по-добре да не знае истината, най-малко за момента. Това би го тласнало в бездната на отчаянието преди неумолимият ход на времето и бедността да вземат превес над гордостта му.
Доктор Грей постави пръсти на слепоочията си и натисна мощно. Пред него стояха няколко флакона с медикаменти. Вгледа се разсеяно в един от тях, по-късно се надигна уверено от дървения въртящ се стол. Минаваше пладне и по това време неговата здравна сестра и икономка нормално му сервираше чай. Но той имаше потребност от малко пресен въздух, трябваше да проясни мислите си и да се избави от грижите, които се стоварваха върху него всеки ден. Той беше освен доктор на всички в градчето, само че и техен поддръжник, бащинската фигура и положителният дух, който познаваше предишното и бъдещето по-добре от всеки различен.
Доктор Грей излезе на открито през зелената врата на потъналата в рози къща, която постоянно бе отворена за пациенти и водеше напряко на улицата. Както всички тогавашни работен къщи, и неговата се намираше толкоз покрай основния път, че на процедура, на половина се намираше на него. Медицинската сестра Хариет Пекам дърпаше дантелените завеси на еркерния прозорец, до момента в който докторът преглеждаше пациенти, само че любопитните очи на локалните успяваха да надзърнат през транспарантния плат и тънкия процеп сред двете пердета.
Той пое по пътя и видя такси от Алтън да стопира навръх кръстовището, където Уинчестър Роуд се разделяше надве и където неотдавна пресушиха остарялото езерце. В него в миналото живееха три патици, които към момента обикаляха на вятъра улиците в търсене на своя загубен парадайс. Доктор Грей видя три дами на междинна възраст да слизат измежду куп шапки и чанти от таксито тъкмо пред остарялата къща на Джейн Остин.
Въпреки войната, която се беше разпростряла от двете страни на Атлантика, дамите на избрана възраст продължаваха да пътуват до Чотън, с цел да видят дома на Остин. Доктор Грей постоянно се възхищаваше на силата на духа на тези дами, които изминаваха толкоз дълъг път, с цел да отдадат респект на великата писателка. Войната ги бе освободила от нещо; някакъв примитивен боязън, който светът се бе опитал да им внуши, беше съкрушен пред лицето на още по-голям зложелател. Той се питаше дали бъдещето не принадлежи на тези дами, както киното към този момент бе предсказало. Кипящи от сила, бъбрещи, пътуващи дами, водени от своята задача, сбъдващи фантазиите си, огромни и дребни. Досущ като Бети Дейвис в „ Йезавел “ и Гриър Гарсън в обичания му филм „ Случайна годишна продукция “.
Доктор Грей си позволяваше една вечер през седмицата да се отдаде на пристрастеността, която споделяше с починалата си брачна половинка: отиваше с рейс в прилежащия град Алтън, с цел да гледа новия филм. Останалото си свободно време прекарваше в опити да се разсее и да не мисли за Джени. Но когато светлините в киносалона угаснеха и двойките се прегръщаха още по-силно, той си позволяваше да си спомни своята обична брачна половинка и вечерите, които прекарваха дружно в същия киносалон. Тя постоянно искаше да гледа „ сълзливи “ филми, в които основните функции се изпълняваха от актриси като Катрин Хепбърн и Барбара Стануик. Понякога той влизаше в лек спор с нея, настоявайки да гледат уестърн или гангстерски филм, само че в последна сметка, филмите, които тя избираше, му допадаха не по-малко, в сравнение с нея. Понякога двамата преднамерено изпускаха рейса и вървяха половин час до дома на лунна светлина, говорейки за кино лентата, който преди малко бяха гледали. Нямаше самообладание да чуе мнението й.
Винаги я беше обичал най-вече поради мозъка й – и беше задоволително интелигентен, с цел да признае, че е по-умна от него. Тя беше една от дребното дами в неговия лицей и прекарваше еднообразно дълго време в библиотеката и в лабораторията. Острият й математически разум вероятно би бил същинско благосъстояние за военното дело, само че това бе едно от многото неща за нея, които в никакъв случай нямаше да узнае.
Беше умряла преди четири години след рухване по стълбището, водещо до спалнята им, като удари главата си в ръба на най-долното ходило, което той от дълго време се канеше да поправи. Вътрешният кръвоизлив беше толкоз солиден, че той не можеше да направи нищо, с цел да я избави.
Лекар, некадърен да избави личната си брачна половинка, се снабдява с печална популярност, паралелно със скръбта и самообвиненията. Никой не бе в положение да го осъди по-сурово от него самия, само че професионалната му горделивост го караше да се пита дали съселяните му не го упрекваха за случилото се.
Доктор Грей мина около трите дами, които разговаряха разгорещено пред дребната бяла врата на къщата на Остин, и докосна шапката си за привет. Той не беше от локалните поданици, които ги смятаха за злина и желаеха да се отърват от тях. Всеки човек, който превръщаше селцето им в място на поклонение, помагаше за запазването на наследството и духа на Остин, и той като неин поддръжник през целия си живот, разбираше, че жителите на селото се грижеха, въпреки и несъзнателно, за нещо доста по-голямо, в сравнение с можеха да предположат.
Тъкмо завиваше по Госпорт Роуд, остарялото шосе, което водеше към Голямата къща и имението на семейство Найт в съседство, когато видя един от членовете на учебното настоятелство да върви към него.
Двамата повдигнаха шапките си и индивидът незабавно заприказва:
– Бенджамин, веселя се, че те срещнах. Отново имаме проблем в учебното заведение.
Доктор Грей въздъхна.
– Новата учителка?
Другият мъж кимна.
– Да, младата мис Луис, както към този момент допусна. Държи момчетата на строга диета, която включва дами писателки от 18. век. Не мога да я накарам да прояви здрав разсъдък. – Той направи къса пауза, по-късно добави: – Но може би ще послуша теб.
– Защо смяташ по този начин?
– Ами най-малкото тъй като сте на близка възраст.
– Не напълно.
– Освен това ти, наподобява, разбираш добре, хм, нейните способи на преподаване.
Доктор Грей присви очи съвсем незабележимо.
– От доста години съм доктор тук, по тази причина считам, че познавам и разбирам сносно всички тук. Но това не значи безусловно, че имам някакво въздействие над хората.
– Просто пробвай, апелирам те. Бъди по този начин добър да го направиш.
Доктор Грей не вярваше, че може да убеди Аделин Луис в каквото и да било. Знаеше, че останалите членове на учебното настоятелство, част от което бе и самият той – всички до един мъже над 50-годишна възраст, – изпитваха лек боязън от младата жена, която за първи път работеше като преподавател. Аделин имаше цялостно доверие в своята образователна стратегия и се противопоставяше на всевъзможни опити да й се постанова надзор. По растеж съперничеше на мъжете в настоятелството, което не беше мъчно, тъй като единствено лекар Грей бе над метър и осемдесет. Но най-притеснително за всички бе фактът, че Аделин Луис бе привлекателна жена и при диалог с нея членовете на настоятелството забравяха какво в действителност са желали да кажат. Винаги гледаше събеседниците си в очите, не се притесняваше да съобщи мнението си, постоянно бе подготвена да влезе в спор и в последна сметка, всички те отстъпваха пред нея. Доктор Грей клатеше неблагоприятно глава всякога, щом някой от тях откриваше следващата ежемесечна среща на настоятелството с роман за следващата капитулация.
– Е – отвърна той нерешително, до момента в който се оглеждаше в близост, като че ли очакваше да види някой, който лежи ранен на улицата и се нуждае от лекарска помощ, – допускам, че бих могъл да се отбия при нея.
– Много ти благодаря – усмихна се другият мъж. – Нали не те отбивам от работата ти?
Доктор Грей поклати глава.
– Не, излязох да се поразходя и да проясня главата си.
Мъжът още веднъж наклони шапката си и изрече радостно, преди да отмине:
– Едва ли диалогът с мис Луис ще ти помогне особено…
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ